RSS

Участвайте с идея за горска детска градина,  създайте родителска инициатива или просто се включете в дискусията с идеи и препоръки.

Деца в гората

Децата ни са нещастни, защото прекарват твърде много време вкъщи. Една детска градина предлага радикално решение. Нека видим, дали то работи…

автор Вики Алан

Имаше времена, когато повечето деца прекарваха дните си по този начин: Оли и Уди си играят в дървото, което наричат своя ракета. Карат се за това, кой ще се вози в дънера. Има място и за двамата, но Оли иска да си играе сам. Сцената е неподвластна на времето. Ако се върнем 20 години назад, може би отново бихме открили две малки дечица, които си играят на същото място в гората. В наши дни обаче, това е рядкост – особено при такова време – студено е, дъждовно, ветровито. Оли, облечен в непромокраеми дрехи, се оплаква, че не обича дъжда и иска да се върне в къщата.

Тези двегодишни, разбира се, не са сами в гората. Придружават се от детегледачката, Кати Бах, създателка на „Тайната градина” – детска градина на открито, в която животът се върти около кал, дъжд, горски обитатели и горещи напитки с лимон. Въпреки че във Великобритания има и други детски градини, в които децата прекарват много време на открито, нейната е единствената, която се е посветила на това изцяло. Бах вярва, че играта на открито е добра предпоставка за умственото здраве. Докато по-малките деца прекарват само половината ден навън, тези над 3 г. са навън по 7 часа, независимо дали вали, грее слънце, има виелица или е страшна жега. Позволено им е да влизат вътре само за тоалетна. В повечето случаи, казва тя, 20-те деца не се оплакват от студа. Ако са екипирани подходящо, изглежда дори не им прави впечатление. Ако ръчичките измръзнат, тя ги стопля под якето си. Бах не проверява прогнозата за времето от предния ден. „Така или иначе ще сме навън.”

Този подход отчасти е вдъхновен от престоя й в Норвегия, където тя отглежда двете си деца. В действителност първите горски детски градини са основани в Дания през 1950г. „В Норвегия”, казва тя, „човек излиза навън дори и при лошо време. Смятат те едва ли не за лош родител, ако детето не излиза поне по един пълен час на ден, независимо от времето”.

Навлизаме в гората с моето собствено 18-месечно бебе, което нося на гърба си, облякла съм го в непромокраем костюм, взет на заем, който е толкова голям, че ръкавите се веят като знамена на вятъра. Дъждът се стича надолу по голите ми пръсти. По всички стандарти, времето е отвратително. Двете момчета се спират в края на пътеката, където водата се стича на малка вада. Те събират вода в големи пластмасови чаши и ни предлагат да пием. „Дъждовните дни”, казва Бах, „са много по-интересни от сухите, топли, слънчеви дни. Има повече неща за правене. Правим си язовири, дворци от кал и пр.”

Бах обича да наблюдава отстрани. Ролята й е по-скоро на модератор, отколкото на инструктор. Децата си избират сами маршрутите; измислят си собствени игри. „В една част на гората”, казва тя, „те са пирати. В друга – тигри.” Тя предлага да отидем до заслона, където е сухо и можем да хапнем спокойно. Оли, който се оплакваше от дъжда, сега иска да остане навън и ни информира, че му харесва мокрото.

Бах вярва, че нейният подход може да подобри умственото здраве на всеки независимо от възрастта му. Преди около 7г. тя намира начин да се справи с депресията си, която вреди не само на нея, но и на семейството й. Започва да се разхожда ежедневно в местната гора, взимайки със себе си книга с едноредовите стихове на Томас А. Кларк. Разходките и контактът с природата й помага да се справи с „чернилката”. „Справих се с депресията като започнах работа на открито, вместо да си стоя вътре и да съм нещастна.”

Една от най-новите й идеи е дъждотерапията. „Занятията в лошо време”, вярва тя, „могат да допринесат за това разходите за здравеопазване в държавата ни да намалеят.” Тя твърди, че във Великобритания „всеки се покрива, когато небето посивее, а тук толкова често времето е лошо, че трябва да се научим да се справяме с него. Можете да го направите като излизате. Ако всичко върви наопаки, най-хубавото време за излизане е поройният дъжд. Той просто отмива всичко.”

Тя вярва, че няма демографска група по-лишена от силата на природата от децата. „Тези, които са родени в последните 15 години, са тези, които наистина пропускат преживяванията на открито, отчасти заради стоене пред компютъра и телевизора. Но какви са най-ярките преживявания, които повечето хора си спомнят от дните на детството си? Почти винаги те са на открито.”

Бах вярва, че ранното общуване с природата е определящо. „Мисля, че децата, за които се грижа, дори и да станат обикновени тийнейджъри с плейстейшъни, имат в себе си посято зрънцето. И с времето, когато се сдобият със собствена свободна воля, ще го доразвият по свой собствен начин.”

Тя си припомня своите детски спомени с дядо си, Том Бартлет, докато се разхожда. Бартлет, който умира, когато тя е на 12, водел нея и съседски деца в гората да си играят. Там той палел огън и им разказвал приказките за Питър Пан и Хайауата (бел.прев. индиански духовен водач от племето на ирокезите). „Мисля, че той самият беше малко Питър Пан: никога не порасна, а когато почина на 80 години, все още си играеше с фойерверки.”

Бартлет е орнитолог, който в края на 40-те и 50-те години на 20-ти век подпомага създаването на природен резерват край Лондон. „Спомените ми от моментите, прекарано с него, ме връщат във времето, когато се завърнах от Норвегия.”, спомня си тя, „Бях затворена вкъщи с децата и се мъчех да измисля начини как да прекарваме повече време навън. Тогава си припомних всичко, което дядо правеше заедно с мен.”

Оли и Уди се движат със скоростта на охлюви из гората. „Понякога”, казва Бах, „може да отнеме часове просто да стигнем до пътеката.” Те се промъкват тук и там както им щукне. Това не е нормална разходка по разбиранията на възрастните, липсва последователното изкачване на планински върхове и стриктното следване на утъпкани пътеки и маршрути. Това е бродене. Самата Бах се разхожда по този начин. Един от любимите й цитати на Томас А. Кларк е: „Има пътища, по които вървим в стъпките на другите; има и такива, по които поемаме само заради самите себе си.”

Веднъж, по време на една от своите разходки, Бах излязла от къщи и вървяла 42 км. Всеки ден тя става рано, за да медитира половин час преди да излезе от къщи, дори в тъмнината на зимата. „Тъмнината е прекрасна, просто е по-различна. Има една прекрасна тишина, която липсва през останалото време.”

Бах е наясно с опасностите, които крие играта на открито. Нейните деца се учат да палят огньове и да режат дърва, но само под наблюдение. Тя препоръчва книгата на канадеца Майкъл Унгар „В прекалено голяма безопастност, за да е добре това за тях” (Michael Ungar, Too Safe For Their Own Good). В нея Унгар описва как „вманиачени в поставянето на емоционални спасителни жилетки около децата си, на каски и предпазни колани, обричайки ги на безкраен низ от безопасни извънучилищни занимания, отнемайки им свободата да се мотаят, освен по коридорите на местния мол, ние, родителите, неволно създаваме поколение от младежи, които не са готови за живота. Нашите деца живеят в твърде безопасна среда, за да е добре това за тях.”

„Тайната градина”, която в момента предлага само детегледачески услуги, ще стартира като редовна детска градина през септември, когато ще получи и собствена сграда в селото. Разбира се, ще бъде направена обстойна проверка, дали сградата отговаря на всички хигиенни изисквания, въпреки че ще остане празна. А кой ще оценява местните дървета, листа и потоци? За щастие, никой – засега.

В известен смисъл Бах се обръща към „еретиците“. Децата, които идват тук, са направо горски ветерани в сравнение с градските деца. Майката на Оли, Пола Коул, казва: „Ние прекарваме по принцип много време навън.” Бах има планове да основе детска градина на открито в Лондон.


Your Comment